Стресът може да се определи като неспецифичната (т.е. винаги една и съща) реакция на организма към различни стимули, действащи върху него. Тази реакция е системна (тоест включва организма като цяло), но преди всичко е фундаментално полезна, тъй като позволява по-добра адаптация и по-добро оцеляване на индивида при неблагоприятни обстоятелства.
Стресовата реакция, полезна и адаптивна в остри ситуации, обаче може да бъде причина за патология, когато е твърде интензивна и преди всичко продължителна с течение на времето. В тези случаи говорим за хроничен стрес или дистрес. Особено бедствието може да се превърне в демотивация на работата, известна още като изгаряне. Работата е за човека една от централните точки на живота му и значението му за изграждането на индивидуалната идентичност е от значение. Може да се каже, че индивидът прекарва почти една трета от възрастния живот, ангажиран с работа. Това и това, което е свързано с него (пътят за достигане до сайта, хората, с които работим, необходимата лична ангажираност) влияе на нашия начин да бъдем повече, отколкото обикновено мислим. Говоренето за стрес във връзка с работата (Burn out) означава да се разгледа самата работа, свързаните с нея моменти от деня, задачите и ролята, която играем, отношенията с колеги и началници; най-накрая, да помислим как всичко това се вписва в нашата визия за живота и в отношенията с хора, които са смислени за нас.
Какво да кажем и за вида на заетостта? Отвъд значението му за естествения процес на изграждане на човек, може да се добави, че специфични задачи, автономия или, напротив, йерархична зависимост, които се вкарват в сложни структури, социалната функция, която допринася за едновременното освобождаване са фактори на безпокойство и удовлетворение.
Способността да се толерира определено количество стрес е чисто субективна, тя варира от индивид към индивид. Някои от симптомите, дължащи се на натрупване, са:
- постоянна умора,
- условие за лесно раздразнение,
- началото на безсъние,
- началото на храносмилателни нарушения (напр. язва и колит)
- тахикардия,
- упорито главоболие,
- високо кръвно налягане,
- болка в кръста,
- отслабване на имунната система, което може да доведе до вирусни заболявания, алергии, възпаления и др.
В частност ...
КАК СЕ ПРАВИ
Умората, свързана със стреса, негативните реакции към другите и работата, неефективността, която произтича от усещането за безполезност на работата, са само някои от симптомите, които се различават в соматични и психологически.
СОМАТИЧНИ СИМПТОМИ
Физическо изтощение, чести главоболия и стомашно-чревни нарушения, безсъние, недостиг на въздух и психосоматични явления, вариращи от язви до болки в гърба до влияния. Недостатъчно, сънят често се нарушава от мъчителни мисли и кошмари.
Психологични симптоми
Обръщайки се към психиката, чувства като вина, негативизъм, изолация и оттегляне, ригидност на мисълта, подозрение и параноя и обща промяна на настроението са доста често срещани. Това обаче са симптоми, които варират от един човек на друг. Практическите последици от този синдром са отдръпване и емоционална дезинвестиция, загуба на първоначален ентусиазъм, презрение към себе си, цинизъм към другите, конкуренция, която все повече се изразява към колегите. Тези проблеми имат и последици в личния, семейния живот на "изгорялата" тема, като се има предвид все по-голямото припокриване между професионалния и личния живот.
ТЕРАПИЯ
А лечението на стреса ? Няма лекарства, така че трябва да действате според начина си на живот и да се свържете с Вашия лекар, или директно с психолог. На професионално ниво е важно след идентифицирането на проблема да се идентифицира възможността за промяна на задълженията и да се възстанови мотивацията, способността за желание, любопитството към колегите, клиентите и самата работа. В ежедневието съветът е този на традиционния здравословен начин на живот: да останеш здрав, да упражняваш, да спиш правилно, да се храниш здравословно и да управляваш времето си по-добре, отколкото да използваш техники за релаксация, за да насърчиш здравето си собствено благополучие.
